Зад всички добри и лоши новини стои екип от журналисти, които преживяват всяка история, която стига до вас. Асоциацията на европейските журналисти и фондация „Лъчезар Цоцорков“ заедно организираха първото обучение, което да помогне на журналистите да се справят с вторичната травма и бърнаута.
Това е разговорът, който досега е бил тема табу. В България никога не е имало такова обучение, което да признае, че всеки ден репортерът е като войник, който не трябва да признава, че преди всичко е човек.
„Един журналист много често се оказва на мястото на събитието, да вземем например пътно произшествие, преди спасителните екипи. Тоест той вижда това, за което понякога не е подготвен. Може да се окаже, че журналистът поема и преживява същите симптоми, които преживява човекът, който е пострадал. Но журналистът не знае как да говори за това и се чувства неудобно дори да казва, при положение, че на него не му се е случило нищо“, заяви Диана Иванова, журналист и психотерапевт.
Война, катаклизми, неизвестност, трусове на земята и в държавата. Въпросът, за който репортерите често са осмивани: „Как се чувстваш“, никога досега не е обръщан към тях.
„Обществото смята, че сме лешоядите и постоянно ни казва „Защо не правите добри новини“, но ние виждаме, че живеем в криза. Журналистите, репортерите са на първа линия и всеки ден се срещаме с травмата. С травмата на хората, за които линейката не е дошла и любимият съпруг и баща си е отишъл. Травмата на онези, които са загубили близките си в някое природно бедствие. А ние ходим от травма на травма и събираме тази мъка и я показваме не защото сме лешояди, а защото търсим промяна, търсим решение, защото индикираме за някакви проблеми, които се случват в обществото“, каза Благой Цицелков, организатор и журналист.
Сега разговорът е обърнат към тях – журналистите, които искат да продължат да обичат работата си.
Източник: bnt.bg
