Предизвикателството СЕО и отговорността на всички нас
Задавали ли сте си въпроса как толкова базова концепция за развитието на личността в периода на детството и юношеството, като развиването на емоционалните умения, се оказва толкова непозната и чужда за нашата образователна система, а и не само за образователната система – за семейната среда и начини на обгрижване на деца – също?
В ситуация на продължаваща криза и социална дистанция вследствие на противоепидемични мерки, започнахме да забелязваме и да си даваме сметка какъв спектър от емоции преживяваме като родители и професионалисти, като и започнахме да забелязваме през какво минават децата и техния спектър от емоции, колко сме обвързани едни с други.. Явно е била необходима криза, която да покаже цялата палитра от преживявания на личността и колко ни е трудно да се справим с тях – от това да ги разпознаваме правилно, до това да ги управляваме правилно – или поне да полагаме усилия за това.
Развиването на социалните и емоционални умения има два аспекта: единият е по отношение на уменията, които искаме децата ни да усвоят за един качествен и пълноценен живот, да бъдат успешни като ученици и като личности. Социалните и емоционалните умения се развиват около това да разпознаващ и управляващ собствените си чувства, да разпознаваш правилно емоциите на околните, да разбираш гледната точка на другия, да умееш да разрешаваш конфликти.
Другият аспект е свързан с аспекта на психичното здраве и касае работата със симптоми на психично страдание при децата, които дават своето отражение в училищната им адаптация, като възпрепятстват или затрудняват способностите им да се учат и да възприемат учебното съдържание. Тук са включени както трудностите при деца със специални образователни потребности, така и ефектите на психична травма, симптоми на тревожност и депресия.
В последния месец на 2020г. по линия на работата ми в „Асоциация Родители“, при мен попадна случай на момче, 15-годишно, което се намираше в следната ситуация: дистанционно обучение, при което учителите му трудно се справят с технологиите; достъп до лаптоп и телефон, силно ограничен от родителите – само в периода на онлайн занимания, за да избегнат прекомерната употреба на устройства – което води до ограничение на социалните контакти с връстници извън виртуалната класна стая; ограничение в излизането навън и контактуването с други хора – заради възрастен член на семейството, който съжителства с родителите и 15-годишния тийнейджър. Отне ми известно време докато си направя оценка на ситуацията и си дам сметка пред какво се е изправило това момче. От цялото семейство, само той беше назовал колко зле се чувства, колко е потиснат, депресиран, с усещания за безпомощност и на моменти апатия. В цялото му ежедневие – в семейството и в училищната онлайн среда нямаше нито един възрастен, който да отрази насреща му тези преживявания и да подкрепи по някакъв начин момчето.
Сетих се за моята учителка по български език и литература преди близо 20 и няколко години и малко завидях на учениците, на които преподава сега. “21ви век изисква от личността предприемчивост, критично мислене, емоционална интелигентност и учителите са тези, които могат да осъществят този преход, технологиите сами по себе си не могат да го направят“ – чух я да казва в едно интервю, както и още: „Технологиите не могат да заменят учителя. Учителят е този, който мотивира учениците си да търсят решения в трудни ситуации, да намират позитивни решения и в крайна сметка съпреживява техните чувства. Учениците в момента са подложени на голям стрес (по отношение на противоепидемичните мерки) и прекарват много време с учителите си – създава се емоционална връзка между нас и децата. Ако мога да споделя – търсих начини да помогна на децата да излязат от тази кризисна ситуация, да намерят някаква душевна хармония и използвах методите на библиотерапията и на литературната интерпретация, които помагат на детето да потърси отговор на въпроси как да излезе от тази ситуация на безпокойство на тревожност, как в крайна сметка да открие мястото си в света като се идентифицира с литературните герои. Постарах се да намеря методи, които са близки до техния език. … Онлайн обучението дава възможност на учителя да изгради един динамичен урок, да подбере такива похвати, които да свържат преживяванията на детето с проблемите, които интерпретира литературната творба.” Колко естествено звучат нещата, така казани…
До голяма степен, обаче, носим културалната обремененост по отношение на това, че за емоциите не се говори, гневът се сдържа, сълзите се преглъщат, тъгува се тихо и незабележимо и да не забравяме – трябва да сме силни, когато се чувстваме най-зле. Ето по този начин са регулирани нашите емоции – от социални норми и културни разбирания. Вероятно по-трудната част от работата ни се състои в това да променяме малко по малко тези регулации и да „си вземем“ обратно правото на своите собствени емоции, на тяхното изразяване и управляване. В този смисъл – носим отговорност и за това как говорим в обществен план за СЕО, и в по-тесен план – как говорим с учители, директори, експерти, за да създаваме процес на информиране и приемане в образователните среди. Може би наистина кризата в социалната динамика, породена от противоепидемичните мерки – е необходимата криза и тя ще бъде трамплин за въвеждането на темата за развиване на социалните и емоционални умения в детска възраст.
Мариета Гечева