Новини

Идеята на образователните синдикати за оценки за дисциплина в училище е архаична и неефективна. Съвременните образователни експерти препоръчват да се заложи на обучения по социални умения и емоционална интелигентност

Темата накратко

  • Социално-емоционалното образование е алтернатива на дисциплинарните мерки в училище. То помага на учениците да разпознават и управляват емоциите си, да проявяват емпатия и да взимат отговорни решения.
  • Резултатите от частни училища, където то е вече в интегрирано в учебната програма, показват, че цялостно подобрява училищната среда.
  • Проектът „Окрилено начало“ тества методология за преподаване на социално-емоционални умения в седем начални училища и отчита подобрение в отношенията в класната стая и по-ефективно учене.

Представете си класна стая, в която вместо учениците да получават наказания, ако се държат лошо, те се учат да разбират емоциите си, да разрешават конфликтите и да общуват с уважение помежду си. Такива класни стаи има. Има и такива училища, в които учителите се стремят да изграждат самостоятелни и отговорни личности. Светът на образованието вече се променя в тази посока, като поставя акцент не само върху оценките и наученото в клас, но и върху това какви личности ще излязат след училище. Ще могат ли да се адаптират към промените и трудностите в живота си? В България такава посока са поели единици частни училища, които следват различни от традиционните модели на образование.

Подходът, който съчетава себепознание, работа върху емоциите и изграждане на здравословни взаимоотношения, се нарича от образователните експерти с термина социално-емоционално образование.

Въпросът дали то може да бъде ефективен отговор на проблеми като дисциплината и мотивацията в училищата отново е на дневен ред, след като преди дни се появи предложение от образователните синдикати в България за въвеждане на оценка за дисциплината в клас. Според тях така „учителите ще могат регламентирано да отправят послания не само към учениците, но и към техните родители, при нарушаване на училищните правила“.

В същото време други страни по света, а и в някои частни училища в България, програмите за социално-емоционално образование набират популярност. Във Финландия например социално-емоционалното образование е интегрирано в учебните програми като основен компонент за формиране на умения за XXI век. Същия модел са последвали и в ЧНУ „Искра“ в Пловдив.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Източник: ЧНУ Искра

„Международните изследвания през последното десетилетие предоставят солидни доказателства за наличието на значително по-ефективна алтернатива на оценяването на дисциплината и това е структурираното и целенасочено прилагане на програми за социално-емоционално образование“, споделя пред „Капитал“ д-р Асенка Христова, изпълнителен директор на Института за изследвания в образованието.

 

Липсата на този елемент в българската образователна система се видя и в резултатите от миналогодишното проучване на ОИСР за социално-емоционалните умения на българските деца и ученици.

На този фон мярката по справянето с дисциплината в клас чрез въвеждане на оценка изглежда архаична и неефективна.

Защо социално-емоционално образование

Социално-емоционалното образование е процес, който развива така наречената емоционална интелигентност. Това може да включва умения как да разпознаваш и управляваш емоциите си, как да проявяваш емпатия към другите и да вземаш отговорни решения.

Изследванията показват, че когато учениците развият подобни умения, това оказва положително влияние върху общуването им с учителите, върху ефективността на учебния процес и като цяло върху училищната среда.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Моделът на изграждане на емоционална интелигентност може да бъде въведен чрез интересни за децата игри в класната стая. Източник: ЧНУ

„Развитието на емоционална интелигентност е от особена важност в началното училище, когато ние като учители се опитваме да научим децата да зачитат себе си, останалите и средата около тях“, казва Веселина Урумова, която е преподавател в начален етап в Частно начално училище „Искра“ в Пловдив. Там социално-емоционалното образование е включено в програмата за обучение като ролеви модел. Работата с децата върху развитието им не само като ученици, приемащи знания, но и като личности, според нея им помага за следващите фази на живота.

„Мащабни международни метаанализи, обхващащи над 220 училищни програми за социално-емоционално образование с участието на над 270 000 ученици от начални до гимназиални класове, демонстрират значително намаляване на проблемите с дисциплината, като същевременно насърчават положителните нагласи, саморегулацията и социалното поведение сред учениците. Особено важно е да се отбележи, че тези програми водят до устойчиви резултати, като развитите социално-емоционални компетенции помагат на учениците да се справят по-успешно в различни социални и учебни ситуации дългосрочно“, споделя и д-р Христова от Института за изследвания в образованието.

А как помага за по-добрата дисциплина в клас

И социално-емоционалното образование, и дисциплината целят управление на поведението и постигане на по-добра социална адаптация на учениците. И двете мерки поставят акцент върху съобразяване с правилата и уважение към другите.

Но разликите между двата подхода са огромни. На първо място, дисциплината се фокусира върху корекция на нежеланото поведение, и то основно чрез наказания или награди, тоест външни стимули. А социално-емоционалното образование се фокусира върху вътрешното развитие. То насърчава саморегулацията, емпатията и вземането на отговорни решения.

На второ място, дисциплинарните мерки водят до краткосрочни резултати и зависимост от всякакви санкции.

Алтернативният подход създава дългосрочни умения, които подготвят учениците самостоятелно да управляват емоциите и поведението си. Това е така, защото дисциплината третира последствията от лошото поведение, а социално-емоционалното образование се стреми да открие първопричините за поведението, които впоследствие да коригира.

Привържениците на дисциплинарния подход подчертават, че учениците трябва да поемат отговорност за действията си и че оценките за дисциплина ще предоставят обективен механизъм за измерване на тяхното поведение. „Учениците трябва действително да се научат както да спазват правила, така и да градят ценности. Двете са свързани, защото изграждането на ценности е свързано с различието на другия. Трябва да има толерантност и превенция на агресията, която доминира в българските образователни институции“, каза Юлиян Петров от Синдикат „Образование“ пред медиите по повод предложението на синдикатите за въвеждане на оценка за дисциплина в училищата.

“Високото IQ може да ви помогне да стигнете далеч, но именно емоционалната интелигентност ще ви помогне да се задържите там”

Джон Готман (психолог и изследовател в областта на взаимоотношенията, брака и емоционалната интелигентност)

По-съвременните образователни експерти обаче твърдят че оценяването на дисциплината не адресира корените на проблемите с поведението. Според тях социално-емоционалното образование предлага по-устойчив подход, като учи децата да разпознават емоциите си, да управляват конфликти и да създават здравословни отношения.

„Като цяло може да се каже, че докато дисциплинарната оценка предлага реактивен подход, фокусиран върху санкциониране на вече проявено проблемно поведение, програмите за социално-емоционално образование създават проактивна образователна среда, която естествено насърчава позитивното поведение и междуличностните отношения“, допълва д-р Христова.

Окрилено начало

В България вече е разработен и се тества и местен инструментариум за преподаване на социално-емоционални умения по инициатива на фондация „Лъчезар Цоцорков“. Проектът се казва „Окрилено начало“ и е проведен през учебната 2023/2024 г. сред ученици от 1-ви до 4-ти клас.

Той се основава на четири основни елемента – обучение на учители за преподаване на социално-емоционални умения, приложение на методология за социално-емоционално образование с помощта на учебни помагала, създаване на професионални учещи общности, които да насърчават сътрудничеството между учителите и активното включване на родителите в образователния процес. Инициативата обхваща седем начални училища в България.

В средата на януари тази година Институтът за изследвания в образованието публикува оценката на проекта. Наблюденията им показват, че развитието на умения като емпатия, саморегулация, сътрудничество и разрешаване на конфликти не само подобрява отношенията в класната стая, но и допринася за по-ефективно учене.

Сред резултатите се откроява и това, че учителите демонстрират подобрени умения за управление на класната стая и справяне с предизвикателно поведение на учениците.

Например учителят помага на учениците да разпознаят емоции като гняв, тъга или радост чрез игра с карти с изображения на различни емоции, с които децата учат как да изразяват чувствата си с думи вместо с агресия. Един от преподавателите, участващи в проекта, споделя: „С новите методи успявам да достигна и до най-срамежливите ученици, които преди това трудно се включваха в групови дейности.“

Изследванията показват още, че социално-емоционалното образование има индиректна връзка с дисциплината. Програми за СЕО водят до по-ниски нива на проблемно поведение и агресия, като същевременно насърчават положително поведение като взаимопомощ и емпатия.

Емоционалните реакции като тъга, гняв, радост, любов, съпричастност са част от процеса на осъзнаване, който е ключов за развитието на децата в началното образование. Източник: ЧНУ

Резултатите могат да послужат като основа за формиране на национални политики за интегриране на тази практика в образователната система. От особено значение са ефектите и резултатите за ученици от уязвимите групи, което подчертава потенциала на подобни инициативи за създаване на по-приобщаваща и подкрепяща училищна среда“, казва д-р Асенка Христова (виж графиката).

 

С цялостния доклад и заключенията от него може да се запознаете на страницата на проект „Окрилено начало“

 

Пътят към въвеждането на програмите в училище

Въвеждането на социално-емоционално образование масово в системата на публичното образование зависи от множество фактори.

На първо място, промяната е нормативната база, за да се въведе социално-емоционално образование като задължителен или препоръчителен компонент в училище, зависи от законодателната власт. А Министерството на образованието трябва да одобри политиките и да насърчи разработването на подходящи програми, както и да осигури финансиране.

Регионалните инспекторати също играят роля за прилагането на програмите на местно ниво, включително и за надзора върху изпълнението и подкрепата на училищата.

Но от директорите и учителите зависи пряката реализация на модела, а за целта те трябва да преминат нужното обучение. И не на последно място, родителите трябва да бъдат включени като партньори в процеса. Тяхната подкрепа е важна, защото емоционалната интелигентност се формира в семейството и продължава в училище.

 

Източник: capital.bg