Връщане в училище и несигурната обстановка, коментари и съвети от Яна Алексиева

Яна, ти си изпълнителен  директор на Асоциация Родители, но и извън професионалната  си роля, като родител, участваш активно в застъпнически дейности, свързани с това да направим училището по-добро за децата ни.  Как се отразява ситуацията на пандемия в образователния контекст е темата, по която работиш интензивно заедно с други професионалисти. 

Разкажи ни през твоите наблюдения до колко официалните институции като МОН и училищата разпознават негативни ефекти на ситуацията върху емоционалното състояние на учениците?

Да, факт е, че от пролетта на 2020 година темата, която завладя всички ни се нарича Ковид-19. И за съжаление това, което виждаме по отношение на децата не може да ни зарадва. Пандемията показа много явно всички проблеми както на образователната ни система, така и като цяло отношението къде поставяме децата. Най-лесно затворените и ограничени от всякакви възможности бяха те – без детска градина и училище, без възможности за спорт и други извънкласни форми, крайното беше, че имаше дълъг период и без работещи услуги за децата с психични страдания и необходимост от сиситемна терапия. 

Относно учителите нека погледнем максимално обективно, че ситуацията и за тях е трудна и предизвикателна, голямата част от учители направиха всичко по силите си за децата, за да продължи учебния процес. Проблемът и при тях е, че грижа за психичното им здраве и спокойствие не беше осигурено. 

Това, което обаче безспорно пострада е психичното здраве на децата и естествената среда за развиване на социално-емоционални умения. Все по-често виждаме деца, които са развили или засилили тревожностите си, които нямат желание да излизат сред връстници (особено сред по-големите), които нямат среда и условия за споделяне на преживяното от тях, липсва им и модел на успешно справяне.  Не бива да забравяме и децата, които живеят в трудна семейна или социална ситуация, които стават все по-изолирани и в риск. 

Какви са впечатленията ти от родителските настроения и нагласи – безспорно ситуацията провокира смесени преживявания и много емоции….? 

Родителските настроения са изпълнени с емоции и вълнения, неизвестността какво предстои за децата е силно обезпокояваща. Липсата на сигурност и подкрепа за родителите също оказва проблеми. Така наречената “нова реалност” води след себе си и доста различна семейна динамика – все повече хора работят от вкъщи или се налага да съчетават родителската си роля, заедно с работните си задължения и с подкрепата на обучителния процес на детето или децата. 

Липсата на ясна и прозрачна комуникация, на грижа от страна на институциите води след себе си силен спад на доверие. На прага сме на нова учебна година и отново тя е изпълнена с несигурност как ще протече и дали децата ще бъдат истински приоритет. 

Извънредната ситуация ни кара да се чувстваме изплашени, несигурни, изморени и се наблюдава и силно разделение в гледните точки, което няма как да доведе до нещо добро. 

Но нека не забравяме, че кризата от пандемията ни даде много, защото много голям процент от семействата имаха възможност да прекарат доста време заедно и да намерят време за малките неща, показа ни, че може да живеем и по-друг начин, направи и качествени промени. 

 

Ролята на застъпника включва и медииране между различните страни. Какво е най-важното за теб и колегите около теб когато сте на срещи с официалните институции, как обединявате най-важното от всичко, което се внася в общественото пространство и провокира притеснения, тревога, страх, но и стремеж към сигурност, нормалност… с други думи, как превеждате тези емоции на езика на институциите?

Изключително интересен въпрос е как се превеждат емоциите на езика на институциите – най-често на езика на статистиката. Застъпничеството изисква задълбоченост по дадената тема, както и следене на нуждите и мнението на родителите, учителите и децата. 

Смисленото застъпничество се прави в мрежа и нашата организация се радва на тази възможност, че може да работи с различни експерти и организации, заедно да обсъждаме темите и да правим проучвания, да обогатяваме гледната си точка. Работата в мрежа ти дава много и те учи да гледаш през различна перспектива и да уважаваш всяко мнение, дори то да не съвпада с твоето и на организацията ти. 

Но си струва всяко положено усилие в посока благосъстояние на децата и семействата. 

Какви са твоите съвети да направим старта на тази учебна година по-малко напрегнат за децата?

На първо място, ние възрастните да спазваме мерките и сме отговорни, да поставим децата на първо място и да оставим личните си интереси и претенции. Наложително е първо ние да ограничим всички възможности за разпространяване на вируса преди да наложим ограничения на децата.

Но на следващо и изключително важно място е да помислим за емоционалното здраве на децата ни и това, че трябва да предадем магията и интереса към ученето, към възможностите на училището и че то развива множество социални и емоционални умения. 

И разбира се, нека помолим всички родители и учители да общуват много повече, да намират време да обсъждат важните теми, които ги вълнуват, да споделят притесненията и радостите си на време и да изграждат силна общност.