От какво са направени космическите кораби? От дърво? От пластмаса? Или от метал?” Учениците от 4 “а” клас в СУ “Сава Доброплодни” са вторачили поглед в телефоните си и вдигат очи към преподавателя по Информационни технологии Ангел Ангелов за да разберат какво ги пита. В телефончетата космическите им мисии напредват, но това не е от лоша дисциплина. Джиесемите са служебни, личните им са “в гаража”, една кутия до вратата, практика, която от години използва класната им ръководителка Мануела Недекова.
Това “гейм парти” с телефончетата, на което присъстваме, е час по Компютърно моделиране, междупредметен урок, който съчетава знания по предметите Информационни технологии предметите, изучавани в четвърти клас.
“Е може ли ракетите да са от метал? Няма ли да ги привличат космическите магнити? Кой от вас е чувал за космическите магнити?” – продължава да отвлича вниманието на децата Ангелов. Явно и ние имаме пропуски в знанията, но и от децата никой не вдига ръка. “Правилно, защото няма такива магнити!” – слага точка на темата преподавателят. Провокацията е част от обучението и трябва да ангажира мисленето на децата, покрай играта да ги накара да бръкнат в онези кътчета на мозъка, където са събрани последните неща, на които ги е научила по темата учителката им Мануела Недекова. По същия начин предстоят часове по Технологии и предприемачество и по български език и литература.
“Първите ни наблюдения са, че учениците нямат проблем с усвояване на умения, нужни за контролиране на героите от образователната игра, но им е малко по-трудно да направят междупредметната връзка. Има заложени много знания по четири предмета и това е основното, с игровизацията за свържат това, което играят, с това, което учат. Игровизацията в учебния процес я има от XIX век и по-назад. Сега използваме новите технологии. На практика използваме идеите на методистите от XIX век с технологиите на XXI век. И мисля, че се получава добре. Важното в образователния процес е тези знания, които получават тук да бъдат приложени в реални условия в живота, а това става най-добър когато този тип занятия се съчетаят със STEM центрове, в които правим реални експерименти” – обобщава впечатленията си Ангел Ангелов. Засега тестовата група са всички ученици от четвърти клас, след това същата игра, но с различен тип знания ще бъде изнесена в пети клас.
“Вчера за първи път изпробвахме играта и беше един емоционален час, даже едно дете каза: “Госпожо, вие се радвате повече от нас!” Аз наистина видях в техните очи радост, защото е нещо необичайно, нещо, което е ново, а игровият елемент в начален етап на обучение е много важен. Целта е докато играят да се научат да работят в екип, да могат да уважават мнението на другия, да се изчакват. Както забелязахте има едни “СТОП моменти”, в които играта спира и надграждаме учебния материал, взет в часовете.” – не крие емоциите си Мануела Недекова. Самата тя работи в екип с едно от момчетата, инсталира си играта, а ученикът и подсказва как да използва контролите. “Да ви кажа честно за учителя май е по-трудно. Замислих се, че внучката ми, която в момента е в 1 клас, ако във втори трябва да се справи, сигурно ще ми предава уроци. Няма нищо лошо. Лично аз никога не съм се плашила. Още преди години когато се внедри “Инвижън” като програма, всеки работеше с мишки, бях в нашето училище с г-жа Петя Нинова сред първите, които откликнахме да работим с нашите класове.”
“Получихме 25 телефона от фондация “Лъчезар Цоцорков” за да проведем този тип обучения с междупредметни връзки. Целта е да се апробират възможностите на такъв вид преподаване в реална учебна среда.” – коментира директорът на учебното заведение д-р Албена Иванова-Неделчева.
Играта, която се използва е Space Patrol, мобилна приключенска игра, предназначена за деца в началните класове и по-специално за ученици в 4 и 5 клас поради интегрирания в сюжета и игралното преживяване научно-образователен компонент. Единственият възможен режим на игра е кооперативният – двама играчи си разпределят ролите на пилот и оператор на специално приспособление – вакуумно оръдие, като могат да се редуват в хода на играта и са насърчавани да го правят. Концепцията и основната цел на играта – да развива меките умения* на децата, способността им да вземат решения и да си сътрудничат – е постигната именно чрез този режим на игра.
Т. нар. меки умения (soft skills) са комплексни умения, които повечето работодатели търсят при набиране на персонал и са необходими за повечето работни места, както и за утвърждаване на личността в обществото. Те понякога се наричат от работодателите преносими умения или умения за наемане на работа. Твърдите умения (hard skills) са умения, необходими за извършване на определена трудова дейност, обикновено придобити чрез труд, учене или обучение. Меките умения в по-голяма степен се формират и развиват чрез натрупването на житейски опит, например как общувате и се държите с другите, как вземате решения, как се организирате и работите.
Източник: тук
