Новини

Днес Ви представяме Димитър Цоцорков – председател на Надзорния съвет на Асарел Медет АД. Ето какво сподели той на темата за лидерството.

Как насърчавате вътрешноекипното лидерство?

На първо място, чрез споделени ценности и пример. Всеки в нашата компания знае какъв трябва да бъде един истински лидер, защото имаме пред себе си примера на проф. д-р Лъчезар Цоцорков. Той беше вдъхновяващ лидер, който увличаше след себе си хората по пътя към големите цели, а същевременно беше безкрайно човечен в отношенията си с тях. Това е много ясен модел на работа и взаимоотношения с хората, нагласа как да споделяме успеха и да подкрепяме общността. Мотивиращо е да се следва примерът на човек, който вярваше, че смисълът на човешкия живот е да оставим света по-добър след себе си.

Но, разбира се, няма как да бъде достатъчно само даването на пример или открояването на фирмени ценности като трудолюбие, почтеност, справедливост, подкрепа за инициативните и успешните. Това е базата, но към нея имаме добре развити фирмени програми за обучение и развитие на талантите в компанията, в които всяка година инвестираме около 500 хил. лв. В нашите академии участват както висшият и среден мениджмънт, така и наши млади специалисти с голям потенциал. Обръщаме внимание не само на развитието на мениджърските компетенции, но и на надграждането на такива аспекти като емоционалната интелигентност, която е ключова за лидерството. Важно е хората да са удовлетворени и мотивирани, да се чувстват ангажирани с компанията, а това далеч не се постига само с добри възнаграждения, но също и с много съпричастност, открита комуникация, осъзнати цели и ценности.

Всъщност, обучението по лидерство при нас започва още с обученията по личностно развитие, които организираме за нашите ученици от дуалното обучение. Реално виждаме колко важно, полезно и смислено е това за младежите, а и колко необходимо е за тях.

Имаме ли в бизнеса, в образованието, в обществото ни достатъчно добре разработени инструменти за създаване, развитие на лидери?

Програми за развитие на лидерството имаме по-скоро в големите или мултинационалните компании, където се осъзнава колко определящо е лидерството за устойчивото развитие. Нямам наблюдения за такива фокусирани курсове за развитие на талантите в нашата образователна система. А например знаем, че във водещи световни университети като Масатчузетския технологичен университет, Оксфорд и Кеймбридж имат програми по лидерство с големи традиции, където дори учат студентите си как да развиват личната си харизма. При нас реалностите са други, но хубавото е, че образованието става все по-глобално и все по-достъпно. Едно дете от малък български град вече може да присъства на мастър клас със световен лидер в своята мечтана област на развитие. Дигитализацията занапред ще създава още по-големи възможности за по-лесно и достъпно учене, от които трябва да се възползваме като общество.

Другото, което е важно, е да развием капацитета на преподавателите, така че да откриват и насърчават лидерите на бъдещето и децата с изявени дарби. Един хубав пример е проектът „Звезден клас“, който от 2012 г. се осъществява в Панагюрище с нашата финансова подкрепа.

Всяка година учениците със значими постижения в науката, изкуството и спорта се награждават на специална церемония и получават финансово подпомагане. На това тържество успелите деца получават своите аплодисменти и морално признание, защото са се откроили, направили са нещо значимо, което се оценява от възрастните и връстниците им. Ето такива стъпки, които на пръв поглед може да изглеждат малки, също са важни и мотивиращи.

Кои за Вас са най-ценните лидерски качества в днешния ден?

Визионерство, емпатия и здрав разум. Живеем в много динамично време и лидерът трябва да има трезва преценка за трудностите, да вдъхва сигурност, да има доверието на хората, че ще ги преведе през бурното море. Това няма как да стане без дългосрочна визия, без емпатия, но също и без солидни мениджърски компетенции. Няма как да си силен лидер, ако не си знаещ и можещ, ако не си човечен или си ориентиран само към задачите, плановете и програмите, но не и към потребностите на хората. Особено във времена, когато всеки човек се тревожи за здравето и безопасността и на себе си, и на близките си, доверието в лидера и в избраната посока напред имат определящо значение.

Каква е ролята на понятията устойчивост и отговорност в новата реалност, в която работим?

Имат голяма роля, която ще става все по-голяма по редица причини. От една страна, в моменти на криза солидарността е ключова. Няма как някоя компания да е отговорна, ако не допринася за напредък по важни за обществото теми, ако не е открита за най-непосредствени нужди на заинтересованите си страни, ако не подкрепя разрешаване на регионални и национални проблеми или глобалните цели за устойчиво развитие. Няма как един бизнес да е успешен, ако не възприема устойчивото развитие като аспект на своята дейност, ако е капсулиран или има планове за краткосрочни ползи, вместо да си дава сметка дали и как допринася за благосъстоянието на обществото.

В „Асарел“, например, се гордеем с програмата си за социална отговорност, която е ориентирана към създаване на дългосрочна добавена стойност и устойчиво развитие на нашата община и региона. Ще ви дам само два примера. Изграждането на музейната зала трезор, където ежегодно гостува Панагюрското златно съкровище и инвестициите ни в хотелската инфраструктура създадоха много по-добри възможности за развитието на местния туризъм и за малкия и среден бизнес, което всяка година се измерва с ръст на туристическите посещения и нощувки. А пък публично частното ни партньорство за изграждането на Многопрофилната болница „Уни Хоспитал“ показа как един неголям български град може да се нареди на трето място по брой на лекарите на глава от населението и да посрещне пандемията с добре оборудвана болница и съвсем различен стандарт на здравеопазването от този в много други общини на страната. Когато нещо се прави с мисъл за бъдещето и дългосрочната визия за развитие, инвестициите се оценяват от хората.

Цитати от проф. д-р Лъчезар Цоцорков

За дръзкия поглед напред и визията за бъдещето

„Говорейки с младите колеги, вярно или не, останах с впечатлението, че мнозина от тях – мениджърите на бъдещето – са се фокусирали прекалено силно върху… настоящето. А според мен най-ценното са дръзкият поглед напред и мечтите, които да вдъхновяват, да очертават дългосрочната визия и после да преминават в ясна стратегия по пътя към успеха.“

За кризата и устойчивото лидерство

„Кризата обяснимо е топтемата на деня – значим, интересен, предизвикателен въпрос. Но закотвянето на целите само „от днес за утре“ е спирачка за възможностите. Съгласен съм, че подобни внезапни „турболенции“ открояват добрите мениджъри и истинските лидери. Но ако всеки от нас не е работил целенасочено много преди да се зададат проблемите, единственият му шанс, когато дойде криза (по-малка или по-голяма), е да „гаси пожари“ (по малки или по-големи). Другият подход е да си инвестирал непрекъснато в максималната устойчивост, в развитието и в бъдещето на компанията, която ръководиш. Така ще си готов да посрещнеш криза, която неизбежно – все някога и все някак – ще се стовари на гърба ти.

Много от сценариите се оказват непредвидими и изненадващи. Но ако последователно си мислил в тази посока, оценявал си, анализирал си и си вземал превантивни мерки, значи и ще си по-подготвен за трудностите, колкото и неочаквани да бъдат.

За да превърнеш това в стил на работа, се изисква и по-различен тип нагласа. Полушеговито в нашия екип я наричаме умение да бягаш пред вятъра, т.е. системно и всеобхватно да правиш оценка на риска, да не чакаш проблемите да те застигнат, а изпреварващо да мислиш решения и вземаш мерки за устойчивост и растеж. Накратко – да работиш не само за настоящето, но и за бъдещето. В компанията ни това дава резултати – затова продължавам да го изисквам и от себе си, и от всички в екипа“.

„Кризите могат да мобилизират и дисциплинират, да откроят нови перспективи и да изиграят ролята на ускорител на процесите. В крайна сметка и мениджърът, и екипът трябва да са наясно, че кризите са временно явление. И можем да ги използваме и да извлечем поуки само ако работим със съзнанието, че сме способни да ги преодолеем“

За хората и доверието в екипа

„Отношенията на взаимно доверие и уважение не са дадени веднъж завинаги. Основа за тях са общите цели, споделените ценности и удовлетворението от постигнатите резултати. Не подценявайте справедливата оценка на личния и колективен принос, възможностите за професионално усъвършенстване и не на последно място – диалога с хората! Търсете механизмите, които могат да стимулират тяхната инициатива, мотивация и съпричастност към каузата на компанията, така че тя да се превърне и в тяхна лична кауза. Насърчавайте ги да споделят мнения, да дават предложения, да обсъждат идеи. Дайте свобода на специалистите да вършат работата си по възможно най-професионалния начин, като защитават своята позиция и носят лична отговорност. Създавайте им предизвикателства. Изисквайте от тях най-доброто на което са способни, и дори повече от това.“

За мечтите и целите

„Мечтайте и си поставяйте високи цели – това е другото, което винаги ми е помагало. Познавам хора, които нямат смелостта да мечтаят, които не умеят да си поставят високи цели – или защото се предават пред мисълта за трудностите, или защото нямат капацитета да работят, за да превърнат плановете си в действителност. Убеден привърженик съм на друг стил – не си поставяй лесни, а високи цели. Дори и да не ги постигнеш, по пътя към тях ще си развил и себе си, и компанията. И още – винаги се фокусирайте върху целта, а не върху препятствията. Първо ясно си представете своята идея вече реализирана и едва след това се върнете назад, помислете и направете план как да преодолеете препятствията по пътя към желания успех“

За лидерството и личния пример

„Истинският лидер е почтен, работи със съмишленици, живее с пулса на компанията и се е посветил на нея. Отнасяйте се етично не само с клиентите и партньорите, но и с хората, с които работите. Не ги заблуждавайте, не подслаждайте горчивите новини, бъдете коректни, отзивчиви и добронамерени. Всъщност хората ви познават по-добре, отколкото предполагате, и очакват от вас да сте еталон.“

За социалната отговорност

„Подкрепяйте значими обществени каузи! Категоричен защитник съм на тезата, че съвременният бизнес не може да живее изолирано, не бива да бъде затворен в своите бизнес планове и да загуби чувствителността си към обществените очаквания. Всяка компания може и трябва да бъде социалноотговорна и – според възможностите си – да откликва на социалните потребности. Инвестициите в общественото благополучие се отплащат. И ако трябва да избера по какво непременно искам да сме съмишленици с мениджърите на бъдещето, това категорично е каузата на корпоративната социална отговорност. Защото това е каузата, която осмисля успеха.“

Лъчезар Цоцорков, „Седем съвета към новото поколение мениджъри“, сп. Мениджър, юли 2010 г.

За мотивацията и ценностите

„За мен водещото винаги е била здравата обществена и личностна ценностна система, чувството, че си почтен, че постъпваш правилно, че си справедлив към себе си и към околните, че наистина правиш добро. Винаги са ме мотивирали мечтите, работата по конкретните цели, взаимодействието с другите хора около мен. Няма по-голям заряд от това да виждаш как нещо, което първоначално е изглеждало неосъществимо, постепенно се случва и добива реални очертания. Мотивира ме и страстта в работата, чувството за неотложност, с което винаги съм работил. Но също така и чувството за благодарност. Хората често имат склонност да забравят всичко хубаво, за което трябва да са благодарни в живота си и се фокусират върху негативното. Аз съм си изградил навика мислено всяка сутрин да благодаря на Господ и на много хора за постигнатото и за чисто човешките неща в живота ми.“

За посоката и пътя напред

„Постепенно, ако всички гледаме в една посока и имаме дългосрочни стратегии – и управляващите, и бизнесът, и социалните партньори, ще имаме и успеха, който очакваме и заслужаваме като нация. Но ако всеки, който дойде на власт, си мисли, че едва ли не светът започва от него, ако няма приемственост и се зачертава всичко, което е сторено преди това, не ни чакат добри дни. Това е нещо като въпроса с мотивацията и самомотивацията. Може да викаме неволята и да чакаме някой отвън да дойде и да ни оправи положението, но можем и сами да си помогнем, да си подредим държавата, да си определим целите и приоритетите и да вървим напред. Убеден съм, че само по този начин бързо можем да постигнем много.“

Лъчезар Цоцорков, „Умението да мотивираш“, сп. „Мениджър“, март 2015 г.

За успешните хора и вниманието към детайлите

„Успешните хора умеят да се самоконтролират и самомотивират. Те не чакат да им поставиш задача, сами търсят и откриват проблеми, решават ги превантивно, мислят и инициират нови проекти“

За националните идеали и ценности, които да ни водят напред

„Трябва да формулираме ясно и да откроим националните идеали и ценности. Кои са те? Виждали ли сте ги например написани като проект? Обсъдени ли са, има ли консенсус, сплотени ли сме около тях?“

Лъчезар Цоцорков, „Алгоритъмът на доброто управление и на фирмите, и на държавите е един и същ“, сп. Мениджър, ноември 2009 г.

Кратки цитати

„Има един единствен критерий, по който избирам коя кауза да подкрепям. Дали тази кауза ще направи света по-добър след нас! Това е и моята лична концепция за отговорен бизнес.“

„За мен водещото винаги е било чувството, че си почтен, че постъпваш правилно, че си справедлив към себе си и околните, че наистина правиш добро“

„Не мога да правя компромиси с подкрепата си за каузите, на които съм се посветил“

„Човек никога не трябва да забравя да е лоялен към каузите, под които стои неговото име, и към хората, които му вярват“

„каквото и да се прави, трябва да се прави на световно равнище, иначе няма смисъл. Може да е нещо малко, но да блести като бижу.“

„И при най-високи лични резултати и постижения не мога да се чувствам истински щастлив, ако виждам около себе си бедни и нещастни хора.“

„Смисълът на човешкия живот е да оставим света по-добър след себе си.“

Библиография:

Лъчезар Цоцорков, издава „Мениджър“, 2018 г.

Подобни публикации