Зорница Трифонова е най-новият член на СЕО Общността и на работна група „Добри практики“. Тя е част от екипа на Communication Academy, както и на Асоциация Родители. Зорница е обучен професионалист по темите ненасилствена комуникация и образователен коучинг. Ето какво споделя тя:

През последните няколко години, животът ми много се забърза и ангажиментите ми се увеличиха. Това постоянно ме вкарва в режим на бързане и вечно закъсняване – да взема децата от училище или урок, да стигна на време за среща, да се приготвя за да изляза на време, да изпълня поет ангажимент в срок и т.н. Всички тези ситуации ми създават изключителен дискомфорт, напрежение, раздразнение, обвинения, гняв, стрес. Опитвам се да използвам различни стратегии и тактики за да съм по – ефективна, да поемам толкова ангажименти с колкото мога да се справя, да съм по бърза и т.н. Нищо от опитите ми не дава резултат и закъсненията продължават да са част от живота ми.

И така до един ден в който успях да погледна отвъд гнева и раздразнението и да видя истинската емоция и потребност, които да сега не бях разпознала и назовала. Бързайки да заведа сина си на училище и после да взема дъщеря си от урок, закъснявам с близо 15-20 мин. от графика. Качвайки се в колата вече на път към училището, аз започвам с дългия и тягостен монолог с мен самата. В него има обвинения към мен: че не се справям; че пак нещо се бавя; че е трябвало да стана с половин час по – рано; че не е трябвало да приготвям обяд за себе си, а само за детето, за да спестя време; че трябва да включа децата да ми помагат за да стане по – бързо…. След това преминавам към обвинения към другите – че дъщеря ми трябва да свикне да се прибира сама, щом не иска да ме чака; че голямата ми дъщеря, вместо да стои на телефона, може да ми помогне; че синът ми за всичко чака мен и т.н. Емоциите стават все по – силни и овладяването им все по – трудно. И някъде там в тази смесица от емпатия и обвинения, си дадох сметка ,че аз всъщност съм тъжна, много тъжна, защото искам да съм по – мила и щадяща към себе си, и да виждам всичко това което правя, нещата в които успявам, а не само тези в които се провалям. И чудото стана.

Умът и емоциите ми се успокоиха. Гневът, раздразнението и обвиненията изчезнаха и на тяхно място дойде мир и покой, едно притихване и една нежност към мен самата. Успокоих се, както никога до сега в подобна ситуация. Всичко се случи само за няколко секунди и беше изключително бързо и магическо.

Естествено закъснях за дъщеря ми, но тя сама предложи да се прибере сама и макар че беше измръзнала, не се сърди, не мърмори, не ме обвинява. Не беше щастлива от развитието на нещата, но изглеждаше спокойна с това което е станало, което само по себе си беше чудо. Това че аз не се обвинявах и не се съдех, някак подействаха и на нея. Сякаш до сега винаги, когато аз негодувах към себе си, тя го усещаше и за да го засили изразяваше на глас всички мои осъждания към мен самата, което много ме ядосваше, защото ми се искаше тя да вижда усилията ми, които аз самата не виждам.

Споделяйки всичко това искам да ви обърна внимание на три много важни неща:

  1. Когато преживяваме силна емоция, но не я назоваваме правилно, заменяйки я с друга която ни се вижда по – адекватна, ние всъщност не даваме възможност на емоцията да се успокои, да намали интензитета си, а от там и ние самите да успеем да погледнем отвъд мислите, които ни заливат.
  2. Когато успеем да проявим милост към себе си, това ни носи подхранване и грижа, която само ние можем да си дадем.
  3. Когато ние спрем да се обвиняваме, осъждаме и критикуваме за дадена ситуация, другите, които са замесени, също спират да го правят. Те вече не са огледало на нашите неизказани мисли.

Надявам се с разказаното, да съм успяла да ви вдъхновя, да сте по – мили, щадящи и грижовни към самите себе си. Да проявите разбиране и уважение, както бихте направили към някой друг. Да виждате постиженията и успехите си и те да ви подкрепят да приемате по–лесно разочарованията и неудовлетворението, което изпитвате, когато не се справяте по начина по който ви се иска. И поменете, че вие правите най – доброто на което сте способни в този момент.

Източник: https://communication-academy.eu/blog/mozhem-li-da-badem-mili-kam-sebe-si/