Елена Джамбазова, програмен директор “Здравеопазване”, фондация “Лъчезар Цоцорков”
„Помълчах, за да вдигна шум за „тихия убиец“. Ракът на дебелото черво често протича без симптоми… Но може да бъде лечим, ако се открие навреме. Затова не отлагай! Тествай се безплатно!“
Само за три месеца през миналата година този призив накара над 93 000 човека да се замислят за здравето си и да се включат в най-мащабния дарителски проект на фондация “Лъчезар Цоцорков” – Националната скринингова кампания “Заедно срещу рака на дебелото черво”. Успяхме да покрием цялата страна, осигурихме безплатно изследване в над 300 лаборатории във всички областни градове, включително и в по-малките населени места. Горди сме от този забележителен резултат, който достига заложеното в Националния противораков план за следващите четири години. Това ни изпълва с оптимизъм за бъдещето на превенцията и ранната диагностика на онкологичните заболявания в България.
Нашата инициатива носи безспорни икономически ползи на страната. Нещо повече – тя има огромен смисъл заради спасените животи и променените нагласи към здравната профилактика в България.
Това не са просто твърдения. Те почиват на съвсем конкретни данни, събрани и анализирани систематично преди, по време и след кампанията срещу „Тихия убиец“.
Всъщност подготовката за националния проект започна още през 2022 г. с пилотна фаза в София. Внимателно измервахме и преценявахме ефекта по всички канали. Именно резултатите, получени тогава, ни дадоха увереността да разгърнем мащаба и да обхванем цялата страна. С помощта на тези данни планирахме цялостната концепция и организация на масовия скрининг през миналата година. Нямаше други налични данни, защото никой до този момент не беше правил нещо подобно.
Предварително заложихме целите за всеки един елемент от програмата и осъществявахме регулярен мониторинг по време на самата кампания – следихме показателите в медии, социални мрежи, кол център, както и броя на направените тестове. Това ни позволи да бъдем гъвкави, да взимаме бързи и адекватни решения за оптимизиране на ресурсите в хода на самата инициатива. Пренасочвахме усилията и средствата от една към друга потребност, за да постигнем максимален ефект.
Ето и конкретен пример: Програмата беше подкрепена с активна информационна кампания в националните медии. Непосредствено след старта на телевизионната реклама обаче вече знаехме, че проектът се превръща в нещо много по-голямо от това, което сме си представяли – още в началото бяха направени неколкократно повече тестове от очакваното, лабораториите се задъхваха, интересът беше огромен. За да отговорим на търсенето и да осигурим достъп до изследването на всички желаещи, пренасочихме средства към допълнителни скринингови консумативи за сметка на инвестицията в комуникация.
По време на кампанията се концентрирахме основно върху количествените резултати, но обследвахме и промените в нагласите на хората по отношение на профилактиката и превенцията чрез националнопредставително социологическо проучване. Предварително тествахме и творческите концепции за телевизионната реклама чрез маркетингово изследване.
Освен за проучванията, в проекта участваха и много други подизпълнители и партньори, които бяха ангажирани с разработването на ефективна комуникационна стратегия и медийна кампания. Консултантската компания в сферата на здравеопазването HTA ltd. анализира всички събрани данни и направи оценка на въздействието на кампанията. С нейна помощ установихме например, че скрининговата програма има потенциал да допринесе с над 31 млн. лв. към брутния вътрешен продукт на България и би спестила повече от 27 млн. лв. медицински разходи до 2029 г. в резултат на избегнати случаи на напреднал стадий на болестта.
Всеки проект, включително и тези в сферата на дарителството, трябва да стартира със залагането цели, които са ясно формулирани и конкретни, измерими, достижими, релевантни на темата и обвързани със срокове за изпълнение. Това е ключов процес, който гарантира ефективност и устойчивост. В конкретния случай измерването на ефекта от дарителските инвестиции ни позволява да видим ясно как нашите усилия въздействат на обществото, както и в каква степен постигат целите, които сме си поставили.
Смисълът от това отива и по-далеч – постигнатите резултати могат да се използват за умножаване на ползата от дарението. Успехът на нашата програма срещу „Тихия убиец“ например е сериозен аргумент в настоящите ни застъпнически усилия – на базата на постигнатите резултати се опитваме да покажем, че е жизненоважно такива изследвания да се провеждат в страната ни не само кампанийно, а всяка година. За целта е необходимо тестовете за скрининг на колоректален рак да бъдат включени в Наредба 8 на Министерството на здравеопазването за профилактичните прегледи и диспансеризацията за всички здравноосигурени лица над 50-годишна възраст.
Искрено вярваме, че тези наши действия ще катализират развитието на превантивната грижа в България, ще подпомогнат здравето на хиляди българи, ще донесат значителни икономически ползи и ще спасят стотици животи.
Пълна информация за Националната скринингова програма на фондация „Лъчезар Цоцорков“ можете да получите от приложените доклади.
Още от Дарителски бюлетин #1/2025:
Защо се измерва ефектът от дарението
Източник: dfbulgaria.org