Връщаме се в училище след две седмици. Макар да нямаме яснота за това как ще протече тази учебна година, можем да погледнем назад и да видим какво се е случило по време на миналата учебна година, при това – не само в България.
Изследване 1: Обучение от разстояние в електронна среда (ОРЕС) 2020/2021: последствия и погледа напред, МОН, България, юли, 2021г.
Проведеното съвсем наскоро изследване от МОН изследва следните области сред групите на деца, ученици, учители: здраве и благосъстояние; достъп до технически устройства и нива на подготвеност за работа с тях; образователни резултати; отпадане, отсъствия и мотивация за учене; квалификация и подкрепа на педагогическите кадри. Какви са резултатите? Учителите: адаптивни и по-уверени с технологиите; училищните екипи: все по-автономни; родителите и медиаторите: по-ангажирани и подкрепящи; учителите: по-натоварени по време на ОРЕС; неравенствата в резултатите на учениците се задълбочават; нови рискове пред учениците: понижена ангажираност в учебния процес; нови трудности пред уязвимите ученици; недостатъчно устройства и достъп до интернет; трудности пред учениците със специални образователни потребности; затруднено участие в ОРЕС на децата от детските градини.
Изследване 2: Как повлия пандемията на социалното и емоционално благосъстояние на децата, САЩ, август 2021
Изследването, част от обединението Evidence Project (https://www.evidence-project.org/about), който събира заедно изследователи и хората, изработващи политики, за изготвянето на анализ, ориентиран към решения, сравнява редица данни и находки, за да направи следните изводи: значителен дял от младите хора, 30% – 40% търпят негативни ефекти върху психичното си и социално-емоционално състояние по време на пандемията; учениците, които са учили дистанционно дълги периоди от време, както и уязвими групи са по-склонни да търпят подобни негативни ефекти; нивата на тревожност и опити за самоубийства, които са били покачващи се и в периода преди пандемията, са се увеличили сред всички ученици, особено сред момичетата; макар и за някои ученици да е било първоначално полезно да учат вкъщи, тези ефекти не са продължили, за сметки на негативни ефекти, които са се увеличавали с течение на времето; училища в малки населени места, без стабилна система на социални услуги, не са имали начини за проследяване благосъстоянието на децата, нито стратегии за неговото подобряване.
Изследване 3: Влиянието на затварянето на училища и социалната изолация върху деца в уязвими семейства по време на Ковид 19: фокус върху реакциите на децата, Норвегия, март 2021:
Изследването се фокусира върху следните въпроси: как децата сравняват поведението си по време на Ковид 19 при учене вкъщи и социална изолация, в сравнение с преди затварянето; каква е връзката между поведението на децата при Ковид 19 и обучението вкъщи, стрес и нестабилност в семейството, екранно време пред устройства, липса на приятели и тревоги от заразяване с вируса; влияе ли възрастта на децата върху тези взаимовръзки. Находките са интересни, изводите са добре дискутирани.
Изводът: Безспорно прави впечатление фокусът на изследването в България: академични постижения, проблеми на учителите, проблеми с дигиталната грамотност на учителите, липса на дигитални устройства. Какво липсва в това изследване – нищо не се споменава за емоционалното и психично състояние на децата и ефектите на ОРЕС върху него, вместо това докладът от изследването започва с интересното заглавие на първа глава: „Възможностите, които кризата роди“ …
Къде е фокусът на изследванията извън България: реакции и поведение на децата, ефекти на социалното дистанциране при различните възрасти деца, преживявания по време на домашното обучение и отношения родители – деца. Няма да претендираме за изчерпателност в рамките на три изследвания, но няма и как да подминем едно очевидно наблюдение: образователната система в България пропуска темата за социалното и емоционално състояние на децата и детето не е в центъра на тази система. Това е и нещо, което „си знаем“ от работата ни с училища, държавни експерти и учители, но как мислите, можем ли да го променим заедно, като Общност – и да започнем още сега, на 15 септември?
автор Мариета Гечева