От 2000-та година насам, един от основните приоритети на Сдружение „Свят без граници“ е мобилизирането на човешки ресурс в ромската общност и изграждането на капацитет чрез популяризиране на висшето образование.

Средата, в която израстват ромските деца невинаги е благоприятна за тях, особено в маргинализираните (гетата) на махалите. Съпътстват ги редица нечовешки условия на живот, бедност, икономически недоимък, и не на последно място – неразбиране към психофизическите особености на детето и неговите ежедневни потребности, както физически, така и емоционални. Доста често семейният модел е разчупен – липсва фигурата на бащата, понякога и на майката. Поради икономическа миграция детето често е оставено на грижата на биологични роднини.

Почти не е известно да има деца, които да не очакват с желание и нетърпение първия си учебен ден. В малките населени места децата се познават още от детската градина. Те са прекарали няколко години заедно, в които са имали възможност да се опознаят и да създадат приятелски отношения. Не всички деца, които постъпват в първи клас обаче са били в една и съща група в детската градина. Има и такива, които изобщо не са посещавали предучилищна група, независимо от задължителния й характер. При постъпването им в първи клас тези деца се сблъскват освен с новите си и непознати задължения, но и със заобикалящи ги непознати хора. Прекарват почти целия ден с тях. Колкото по-бързо се опознаят и сприятелят, толкова по-спокойни ще се чувстват.

Проектът „Фабрика за постижения“ си постави за основна цел повишаване на професионалните компетентности и обучение на 10 педагогически специалисти в 2 училища на територията на Република България в мултикултурна среда за преподаване на знания и формиране и развитие на социални и емоционални умения при 75 ученици. Специфичните цели на проекта бяха насочени към създаване на устойчива включваща среда на ученици, обучаващи се в мултикултурна образователна среда и последващо академично въздействие.

Проведоха се следните дейности:
Компонент 1: Обучения на учители, директори. Обучението беше системно и регулярно през целия проект. На учителите-мултипликатори се предоставяха планове за сесии за пряка работа с децата. Обученията стартираха през месец март 2021 г. и продължиха до месец декември 2021 г. Всяка от сесиите е описана подробно в колективната монография „Фабрика за постижения. Педагогически опит в прилагането на социално-емоционално учене в мултикултурна образователна среда (1-4 клас)“.
Компонент 2: Академия СЕО (Социално Емоционално Образование). Компонентът се състои от две направления:
Направление 1-Пряка работа с деца и ученици
Направление 2- Тематично обучение на родители.
В компонента учителите-мултипликатори работиха пряко с децата-изследователи за развитие на емпатия, социални навици, мотивация, саморегулация, самосъзнаване и управление на емоцията. Основните методи, които бяха прилагани са интерактивните. Учителите и директорите проведоха и кампанийни дейности в тясна връзка с темите за доброта, толерантност, емпатия и окуражаване, пряко свързани със социално-емоционалното учене.
Компонент 3: Коучинг, валидизиране и пробиране. Благосъстоянието и психическото здраве на учителите и директорите по време на пандемията от COVID-19, както и натовареността, която имат в ежедневието си бяха водещи при коучинг, менторството и своеобразната супервизия на учителите-мултипликатори и директори.
Компонент 4: Административни дейности. Тук се включват екипните срещи, детайлното планиране на дейностите, комуникация с партньори и Фондация „Лъчезар Цоцорков“, както и публичност на проекта и др.

Преки бенефициенти по проекта бяха:

  • Директори и учители-мултипликатори: 10 души;
  • Родители-откриватели и представители на разширените семейства на деца и ученици, обучаващи се в мултикултулна образователна среда: 39 родители;
  • Деца и ученици- 75 изследователи, обучаващи се в мултикултурна образователна среда в начален курс на обучение.

Нарекохме този си проект „Фабрика за постижения“ – и основното ни постижение е привличането на учители – съмишленци към каузата да подобрим с каквото можем грижите, които децата в ромските махали получават от нас – възрастните.