Професионалният ми път започна с работа в детска градина, премина през проектиране на екологични решения за промишлеността и много други, и в крайна сметка стигна до образованието, където продължава до настоящия момент. Образованието като съвкупност от процесите, свързани с човешкото израстване. И като тяхна логика. Този път е тясно свързан със следването ми. Започнах с индустриален мениджмънт, продължих с опазване на околната среда и устойчиво развитие, за да завърша, поне засега, с начална училищна педагогика.Движещата сила в професионалната изява за мен е полезността. Човек се ражда, пораства и един ден си задава въпросите: защо попаднах тук, какъв е смисълът от присъствието ми, как да постигна най-доброто за себе си и околните. За да бъдат смислени отговорите, то този човек следва да се чувства полезен – с идеите, думите и действията си.

Когато прочетох казаното от Алберт Айнщайн за Махатма Ганди: „На бъдещите поколения ще бъде трудно да повярват, че някога такъв човек, от плът и кръв, е ходил по земята“ си помислих колко значимо е да си проводник на велико дело, да оставиш дълбока следа. И се зачудих каква ли е била движещата сила на този човек? На българските апостоли? От какво зависи да проектираме свят, в който хората ще живеят с мисълта, че имат мисия на тази земя, ще я търсят, намират и осъществяват, и то в интерес на цялото човечество.

За мен отговорът се крие в образованието, в способността ни да творим, да създаваме добавена стойност във взаимоотношенията си с другите хора, без значение от цвят на кожата, език, култура, нрави. Образованието не само като развиване на интелекта и способностите, но и на духа и тялото. Образованието като посланик на ценности, които гарантират мира, алтруизма, доброволчеството. Образованието като основа за просъществуването на човешката цивилизация и поддържането на живота на планетата, в многообразието познато ни днес.