Отворени поканиГрантове, дарения и гражданско общество в България

Социално-емоционалното обучение и организационната среда в учителските екипи

Децата не учат социално-емоционални умения от плакати, а от начина, по който възрастните в училището общуват помежду си. Законът за предучилищното и училищното образование задължава всяко училище да изгражда позитивен организационен климат, а данните за учителите в Европа показват, че сътрудничеството в екипа е сред най-силните фактори срещу стреса. Ето как да превърнете това в работеща политика.

Накратко

  • ЗПУО: позитивният организационен климат изисква сътрудничество, ефективна комуникация и загриженост между всички участници (чл. 174, ал. 3).
  • Във всички 27 образователни системи в анализа на Евридика учителите в училища с малко сътрудничество съобщават за повече стрес.
  • Докладът NESET II предлага седем фази за въвеждане на програма – от представянето до поддържането ѝ.
  • Програма, която зависи от един-двама ентусиасти, рискува да спре, когато те напуснат или прегорят.

Законът говори за климат

Чл. 174, ал. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование изисква детските градини и училищата сами да разработват и прилагат цялостни политики за подкрепа за личностно развитие, за изграждане на позитивен организационен климат, за позитивна дисциплина и за развитие на училищната общност. Ал. 3 определя какво значи това: условия за сътрудничество, ефективна комуникация и отношения на загриженост между всички участници в образованието.

Законът назовава и екипната работа между учителите като първата форма на обща подкрепа за децата (чл. 178). Чл. 179 я описва конкретно: обсъждане на проблеми и обмяна на добри практики между учителите, които работят с едни и същи деца, за да бъдат подходите им по-ефективни.

Защо климатът в екипа стига до учениците

Докладът на мрежата Евридика „Учителите в Европа“ (2021), базиран на данните от TALIS 2018, установява, че във всички 27 разгледани образователни системи учителите в училища с ниско ниво на сътрудничество по-често съобщават за висок стрес. Авторите препоръчват политиките за благополучие на учителите да укрепват екипната работа и сътрудничеството.

Моделът на „просоциалната класна стая“ на Дженингс и Грийнбърг (2009) обяснява връзката: социалните и емоционалните умения и благополучието на учителя подкрепят отношенията с учениците и управлението на класа, а оттам и климата за учене. Докладът NESET II за Европейската комисия (2018) прави същия извод на ниво училище: програмата за деца трябва да се съпровожда от подкрепящ климат в цялото училище, с участието на цялата общност, а благополучието на персонала е част от нея.

Седем въпроса преди старта

Докладът NESET II цитира рамка от седем фази на въвеждане на нова програма в училище. Използвайте въпросите като дневен ред на педагогически съвет.

ФазаВъпрос към екипа
ПредставянеКакви доказателства има за програмата и как ще я представим на колегите и на родителите?
ГотовностВиждат ли колегите нужда от нея? Какво обучение е нужно и какви пречки има?
ПриеманеПодкрепят ли я персоналът, родителите, директорът? Какво трябва да адаптираме предварително?
Начално прилаганеПрилагаме ли я вярно и в достатъчен обем? Какво работи и какво трябва да се промени?
УстойчивостКакво ще осигури, че програмата ще продължи? Кой още трябва да се включи?
ПроследяванеКаква обратна връзка събираме, кой я получава и кой отговаря за последващите действия?
ПризнаниеКак отбелязваме постигнатото и цени ли екипът това признание?

Срещи, които изграждат екип

  • Включващо начало и завършек: CASEL препоръчва трите си практики не само за часовете, а и за срещите на възрастните: кратък кръг в началото, работа по двойки, завършек „Ще направя…“.
  • Екипът на класа: учителите, които преподават в един клас, се събират редовно за отношенията в класа, както изисква чл. 179, а не само за успеха.
  • Споделени правила: какво правим всички при конфликт или при тормоз, за да не получава детето различни послания от различните учители.
  • Разпределени роли: докладът NESET II съветва опитните колеги да са наставници, но програмата да не зависи само от тях, защото хората се сменят или прегарят.

Ролята на директора

Според доклада NESET II ръководството на училището насочва и подкрепя екипа и осигурява ресурсите: материали, хора, обучение и място в седмичния график. Законът задължава директорите да осигуряват условия за повишаване на квалификацията, включително поне 16 академични часа годишно вътрешноинституционална квалификация за всеки педагогически специалист (чл. 223, ал. 2). Тези часове могат да бъдат обща работа на екипа по социално-емоционално обучение (СЕО).

За стреса и подкрепата на отделния учител вижте броя „Учителите и СЕО“.

Финансиране

Обучение на целия екип, наставничество и обмяна на опит с училища от други държави могат да се финансират по Еразъм+ или от дарители. Вижте програмите за социално-емоционално учене и финансирането им, наръчника за теория на промяната и мониторинга и оценката, както и отворените покани в календара.

Поредицата за социално-емоционално обучение

Осем теми, всяка за различен момент от училищната година и от живота на децата. Общата рамка и финансирането на програмите са в наръчника за социално-емоционалното учене в училище.

Източници

  1. Закон за предучилищното и училищното образование, чл. 174, 178, 179 и 223 (lex.bg) (проверено 2026-11-08)
  2. European Commission/EACEA/Eurydice (2021), Teachers in Europe: Careers, Development and Well-being, глава 6 (проверено 2026-11-08)
  3. Cefai C. и др. (2018), Strengthening Social and Emotional Education as a core curricular area across the EU, доклад NESET II за Европейската комисия (проверено 2026-11-08)
  4. Jennings P. A., Greenberg M. T. (2009), The Prosocial Classroom, Review of Educational Research 79(1) (проверено 2026-11-08)
  5. CASEL (2019), SEL 3 Signature Practices Playbook: Snapshot (проверено 2026-11-08)

Наръчникът е обща информация, а не правна или данъчна консултация. Видяхте грешка? Пишете ни на kontakt@tsotsorkovfoundation.bg.