Развиване на социално-емоционалните умения при децата: какво работи в училище, вкъщи и при прекъсване на обучението

Редакция „Отворени покани“ · публикувано 8 ноември 2026 г.

Социално-емоционалното обучение (СЕО) развива умения като разпознаване и овладяване на емоциите, съпричастност, сътрудничество и отговорни решения. Прегледите на изследванията за Европейската комисия и големите мета-анализи отчитат ефект и върху поведението, и върху успеха. Ето откъде да започнете като учител, директор или родител, включително когато присъственото обучение е прекъснато.

Какво включва социално-емоционалното обучение

Най-използваната рамка е на американската организация CASEL. Тя описва пет групи умения: самоосъзнаване (да разбираш собствените си емоции, мисли и ценности), самоуправление (да овладяваш емоциите и поведението си, за да постигаш цели), социална осъзнатост (да разбираш гледната точка на другите и да им съчувстваш), умения за взаимоотношения (да създаваш и поддържаш здрави, подкрепящи връзки) и отговорно вземане на решения.

Същата рамка подчертава, че уменията не се учат само в час. Тя назовава четири среди: класната стая, цялото училище, семейството и общността. Семейството е описано като „първия учител“ на детето, а училището и родителите – като партньори. Затова програма, която живее само в един час седмично, дава по-малко от програма, която е част от целия учебен ден.

В европейските документи се използва и терминът „социално и емоционално образование“. Докладът NESET II, изготвен за Европейската комисия през 2018 г., го описва като развиване на уменията да разбираш себе си и другите, да изразяваш и регулираш емоциите си, да изграждаш грижовни отношения, да си сътрудничиш, да решаваш конфликти конструктивно и да вземаш отговорни решения.

Какво показват изследванията

Мета-анализът на Durlak и колеги (2011) обхваща 213 универсални училищни програми с общо 270 034 ученици от детската градина до гимназията. Освен по-добри социални и емоционални умения и поведение, учениците в програмите имат средно с 11 процентилни пункта по-висок успех от контролните групи.

Докладът NESET II стига до сходни изводи след анализ на тринадесет големи прегледа на изследвания. Ефектът е отчетен от ранното детство до гимназията, в различни държави и култури и при деца от различен социален произход. Положителните резултати се запазват при проследяване от шест месеца до три години след програмата. Докладът посочва, че СЕО е най-ефективно, когато започне възможно най-рано, и че носи полза и на самите учители: повече умения, увереност и удовлетворение.

За разходите докладът цитира изследвания, според които ползите надхвърлят разходите средно около 11 към 1. Това е полезен аргумент в проектно предложение, но го цитирайте точно така, както е формулиран: като резултат от отделни изследвания, а не като гаранция за вашата програма.

Осемте условия за работеща програма

Докладът NESET II предлага рамка от осем компонента. Те са добър списък за проверка преди старта на програма в училище или детска градина.

Когато училището е затворено

Пандемията показа колко зависят тези умения от присъственото училище. По данни на УНИЦЕФ от март 2021 г. училищата на над 168 милиона деца по света са били напълно затворени почти цяла година, а около 214 милиона деца (едно от всеки седем) са пропуснали над три четвърти от присъственото обучение. УНИЦЕФ напомня, че училището е мястото, където повечето деца общуват с връстниците си и търсят подкрепа.

В България Законът за предучилищното и училищното образование (чл. 177, ал. 3, приета през 2020 г.) позволява, когато присъственият процес е преустановен поради извънредни обстоятелства, подкрепата за личностно развитие да продължи от разстояние в електронна среда, доколкото е възможно.

• Кратък ежедневен контакт: няколко минути в началото на онлайн часа, в които всяко дете може да каже как е, или да пропусне.
• Часът на класа остава: той е мястото за разговори за отношенията, не за административни съобщения.
• Малки групи: в разговор с четири-пет деца стеснителните говорят повече, отколкото пред целия клас.
• Връзка с родителите: кратки задачи за вкъщи, които семейството прави заедно, вместо още домашна работа.

Какво може да направи семейството

• Назовавайте емоциите – своите и на детето – с прости думи: „Виждам, че си ядосан, защото…“.
• Пазете предвидим ритъм на деня. Сигурността помага на децата да овладяват напрежението.
• Оставяйте детето да предлага решения на малки спорове с братя, сестри и приятели, вместо да решавате вместо него.
• Говорете с класния ръководител не само за оценките, а и за това как детето се разбира с другите.

Как да финансирате такава програма

Училища, детски градини и организации могат да кандидатстват по Еразъм+, по общински програми и пред дарители и фирми. Подробно за източниците и за това какво да пише в предложението вижте наръчника за програмите за социално-емоционално учене и финансирането им и този за Еразъм+ за училища и НПО. За данни за нуждата в България ползвайте резултатите от изследването на ОИСР. Отворените покани с тема „образование“ са в календара.

Поредицата за социално-емоционално обучение

Осем теми, всяка за различен момент от училищната година и от живота на децата. Общата рамка и финансирането на програмите са в наръчника за социално-емоционалното учене в училище.

• 1. Развиване на социално-емоционалните умения при децата (тази страница)
• 2. СЕО за създаване на приобщаваща среда
• 3. СЕО през лятната ваканция
• 4. Отново на училище
• 5. Учителите и СЕО
• 6. СЕО като инструмент за решаване на конфликти
• 7. СЕО и организационната среда в учителските екипи
• 8. СЕО и интеграция на малцинствата